Мъж и жена - защо не ?

 

В последните години темата мъже-жени, мъжка-женска енергия става все актуална и има защо. В  ‘‘модерния‘‘  свят, в който живеем границите се размиват с огромна лекота и балансът започва да се губи с бясно темпо. Понятия като страст, любов, заедност губят своето значение и смисъл. Криво разбраната от мнозина теория за самостойност на индивида се налага като замесител на нуждата да изразим себе си през друго човешко същество.

Няма по-красиво нещо на този свят двама цялостни души, които са готови да се слеят в едно през своята самостойност . 

Моделът на половинките, които заедно се допълват и запълват правейки едно цяло, също се сгромоляса със страшна сила. Точно заради тази цялата пропаганда, която ни залива от всички медии, всезнайни коучове или чисто с комерсиалната цел, отношенията между мъжете и жените се превърнаха по-скоро в бизнес за самотници и загубиха истинската си функция на любовен танц, в който се заражда живот и смисъл – буквално и метафорично. В наши дни е едва ли не осъдително да кажеш, че мъжете и жените са еволюционно различни, че има разлики в чисто хормонален апсект. Научни данни събирани със стотици години биват захвърляни с лека ръка, само за да не накърнят чуствата на някой. Думи като майка и баща, мъж и жена биват заличавани постепенно от речника на съвременното общество. Всичко това води  естествено до нарастване на броя на ‘‘сингъл хората‘‘ – тези които нямат влечние към връзките и интимите отношения. Според статистиката на Евростат за 2016г, една трета от домакинствата се състоят от един човек, като най-голям е процентът в Швеция – повече от половината домакинства.

Наблюдавам тази тенденция и в работата си ежедневно. Хора ‘‘глави‘‘, които губят все повече връзката със своето тяло и със своята сексуалност. Сексуалните дисфункции се срещат масово при мъжете, а асексуалността не е вече рядко срещан феномен. Млади момчета и момичета отлитат във фантазния свят на електронните игри, отдалечвайки се от любовта и интимността на живия контакт.

Приятели това не е моят свят и аз отказвам да се асоциирам с него!

В моя свят любовта между мъжа и жената е висша ценност, мост към Божественото.

Важно е да отбележим като отправна точка, че както има мъже с преобладаваща женска енергия, така има и жени с преобладаваща мъжка енергия. Това не променя техния пол или сексуални предпочитания, а по-скоро определя начина, по който гледат на живота и реагират на случващото се в него. Но също толкова определящи са и различията между двата пола, защото точно в тях се крие чудото на привличането.

И нека сега да разгледаме по същество какво представляват мъжката и женската енергия.

Мъжката енергия е целенасочена, винаги търси и намира решения. Обича предизвикателствата и адреналина, чието преодоляване води до усещане за свобода и завършеност. Както воините ликуват след края на тежка битка, така хората със силна мъжка енергия се чувстват след като успешно са  преоделели препятствие или са се справили с трудна житейска ситуация. Мъжът по природа е завоевател и ако няма предизвикателство, което да събуди неговия ‘‘глад‘‘ за успех и реализация, жизнената му енргия спада и губи фокус. Природата е мъдра и не случайно е създала мъжа по-малко функционален от жената, за да може да използва цялата си енергия и сила фокусирано в жизнено важни ситуации от живота. Истинският мъж разкрива пълният си потенциал по-време на криза.

Женската енергия е пълна противоположност. Тя е без прави линии, в непрекъснато променящо се състояние, лее се като вода и има свойството да кара нещата да растат. Самата природа също е с женска енергия – енергия на растеж и развитие. Жената е способна да се справи с много повече неща накуп от един мъж, да разлее енергията си в много различни посоки едновременно.

Когато се срещнат двама души с еднакво преобладаваща мъжка енергия, те влизат в конфликт. Когато се срещнат доминираща женска и доминираща мъжка енергия, тогава пламва искрата на любовта.

Време е и да развенчаем мита, че жената иска мъж, който да я покори или сломи със сила. Да, такъв тип отношения може да генерират някакво сексулано привличане, но нищо повече.

Но онзи мъж, който се държи като сигурно пристанище, като фар за своята жена, с лекота ще успее да създаде точно тази градивна среда, от коята жената има нужда :

„Аз съм тук и съм до теб, колкото и да е силна буратя. Ще удръжа колкото и силни вълни да стовариш върху мен. Аз ще съм до теб и ще те обичам!  ‘‘.

Жената няма нужда да бъде ‘‘ поправяна от мъжа‘‘ или да бъде наставлявана, а просто да бъде обичана.

Мъжът иска да бъде отразен, да бъде избран и да получи доверито на жената. През този избор мъжката енергия се активизира и се ориентира към цели и започва да разширява. Започва да реализира своето предназначение, да пробива навън.

Когато се получи този баланс в партьорските отношения, болното вярване, че ни е необоходим някой, защото просто не искаме да сме сами, се превръща в една сакрална интимност между мъж и жена.

Вече можеш да застанеш спокойно пред любимия човек,  да разсъблечеш всеки слой от себе си и да чуеш :

‘‘ Доверявам ти се напълно, ти си в безопастност с мен! ‘‘

Страхът от смъртта - страх да пуснем контрола

Страхът представлява нормална човешка емоция и е напълно естествено да го изпитваме в различни ситуации през нашия жизнен път. Той се превръща в нездравословен, когато започне да оказва трайно негативно влияние върху ежедневието ни и ирационалните-невротични страхове активират без реална причина режима на ‘‘ борба-бягство‘‘.  Както сме говорили и преди тази реакция е еволюционно обоснована и много полезна в ситуации, в които е нужно да стимулираме нашата вегитативна нервна система и повишим нивата на адреналин в кръвта – например като ни подгони мечка в гората.

Но в основата на тревожните разстройства се наблюдава един друг вид страх, страхът от смъртта. Той бива в основата си дезадаптивен, защото никой не се е измъкнал жив от живота.

Този вид страх има корени още в най-ранно детство, когато индивидът има нужда от задоволяване на най-базовите потребности – като сигурност, стабилност, приемане, любов. Много често незадоволяването на тези изконни потребности в детето, водят до повишена тревожност и страх, свързани с физическото и психическо оцеляване в зряла възраст.

Най-често с навлизането в пубертата, тревожното дете започва да осъзнава преходността на физическия живот, слабостта и уязвимостта на това тяло и ‘‘неизбежният край‘‘, който го очаква и това ужасно го плаши.

Не рядко се появяват фантазии как докато то остарее ще бъде измислено хапче, което да направи живота в това тяло вечен и неговата идентичност ще бъде съхранена за вечни времена.

Като добавим подхранваната и налагана от социума идея, че след физическата смърт всичко ще бъде тъмно и страшно, то няма как младият човек да чувства спокойствие и увереност в тази дълбоко екзистенциална тема.

И неусетно стигнахме до най-важния въпрос – какво се крие зад страха от смъртта ?

Контрол, контрол и пак контрол!

Оттук идва и грешната представа битуваща в обществото, че тревожните състояния за болест. Не, не са!

Те са естествената защита на нашата душа, благословия, която идва да ни каже :

„ Човече, пусни контрола, пусни любовта да протече през теб, да измиее ирационалните страхове и да разтопи телесните блокажи ‘‘

Благодаря ти, тревожност! Благодаря ти страх! Няма да се боря повече!

Всяка една паник атака е малка смърт за егото, подтикваща ни да пуснем контрола. Всяка хипохондрична мисъл е подкана да пуснем контрола и да прегърнем смъртта. 

Тук и сега!

В процеса на психотерапия разгръщаме и една по-широка визия за смъртта и живота. Визия за едно земно училище, малка частица от пътя на душата. Разширяваме светогледа на клиента и интегрираме усещането за смирение и спокойствие на темата за смъртта, но през същото време работим и с втори вектор – постоянно внасяне на рационални и поведенчески промени в стила и модела на мислене, така че да справи по-лесно с натрапчивите вярвания, които обсебват ежедневието му и се явяват огромна пречка за здравословно съществуване.

Страхът е част от живота, но не бива да става начин на живот!

Парадоксално намерение в Естествена психотерапия

 

Парадоксалното намерение е един от най-ценните и ефективни психотерапевтични методи, използвани в Естествена психотерапия. Чрез него много успешно се премахва маханизмът на борба/бягство, който се явява основен при тревожните състояния(неврози), но и в естествения когнитивен процес при всеки човек, бозайник, живо същество на тази планета.

Дефиниция за парадоксално намерение :

За да дефинираме тази техника, нека приемем, че един парадокс е нещо противоположно на онова, което смятаме за валидно. Парадоксът, от латинската дума paradoxus (който също има гръцки произход), се състои в използването на противоречиви изрази и действия с цел разчупване на дезадаптивни модели на поведение и мислене.

С техниката на парадоксалното намерение се стремим да ‘‘танцуваме с дезадаптивните убеждения и съпротиви‘‘ на клиента и да извадим на светло ирационалността на неговите невротични мисли. С използването на парадоксално намерение терапевтът може да насърчи клиента да направи онова, от което се страхува и да види, че всъщност невротичния страх е субективно усещане, породено от ирационалните му мисли, които са се превърнали и в модели на поведение и живот към настоящия момент.

Кога и къде се прилага техниката на парадоксално намерение ?

В този смисъл, психологическото лечение е професионална намеса. Тази намеса се основава на клинични психологически техники и се практикува при частни консултации, групи за подкрепа и центрове за психично здраве. По време на този процес специалистът се стреми да елиминира страданието на клиента и да го преведе по пътя му към посрещането на страховете си с приемане и доверие.

Преди да приложим този метод е необходимо да подготвим пациента и да се уверим, че той е готов да се  ‘‘хвърли в дълбокото‘‘ и е достатъчно подготвен и мотивиран за процеса на качествена промяна.

Първо – уверяваме се, че отсреща имаме разбирането за ирационалността и субективната природа на невротичните страхове.

Второ – че е налично здраво стъпване на твърдата логика и ‘‘reality check’’, за да сме сигурни в съществуването на налична и стабилна връзка с реалността.

Трето – използване на междинна техника като например падаща стрела. Това е необходимо, за да се получи плавен преход между наблюдение и преживяване на страховете като страничен наблюдател, зрител, към наводняването и преувеличаването им.

Четвърто – но не и последно по значение е да съществува здрава връзка на доверие и любов между терапевта и клинета, на която е базиран целият процес по качествена трансформация в Естествена психотерапия.

Когато първите четири стъпки са изпълнени, вече спокойно можем да преминем и към изпълнението на парадоксалното намерение. Чрез автентичната си смелост, естественият психотерапевт въвежда пациента в света на хумора и пародията, където той може спокойно да се изправи срещу най-дълбоките си страхове и да ги предизвика смело в защитената среда на психотерапевтичния кабинет.

Често чрез метода на психотеатър превръщаме наличните нездрави модели в гротеска, хиберболизираме ги иронично, смеем им се в лицето, докато в един хубав момент се стопят и изчезнат.

Примери и приложение в клиничната практиката на метода парадоксално намерение:

Човек със силен страх от полудяване и загуба на контрол, бива подтикнат да раздуе страха си до абсурдни размери :

Аз съм нааай-лудия човек на света, ама тотално откачил – не зная какво правя, ходя гол по улицата и целият съм увит с тоалетна хартия, текат ми лигите, илюминатите ме подслушват и искат да ме затворят в лудница, защото разкрих тайните им, скубя си косите и се бия със стълбовете на Витошка.

Пациент със здравна тревожност и онкофобия :

Ще ме хване рак или там нещо много смъртоносно. Умираам, изяждат ме метастазите по цялото ми тяло, повръщам метастази примесени с още метастази. Виждам как тази пъпка се превръща злокачествен карцином на кожата, край имам 6 седмици живот, отивам да целуна децата и мъжа за сбогом, Мамоо умирам гушни ме и ми дръж ръката докато си отивам изяден от метастази.

Пациент с паническо разтройство и хипохондрия :

Предизвиквате съзнателно паник атака и се потапяте напълно в нея. След това се изправяте срещу нея все едно сте противници в боксов мач и започвате да крещите с пълен глас ; ‘‘ Хайде идвай, хайде, повали ме на земята! Хайде да видим как ще пукна! Дай да те видя! Искам още треперене и замайване, само толкова ли можеш! Защото според мен не ставаш за нищо, това сърце може да бие със 160 удара в минута с часове! Само се правиш на страшна, но си въздух под налягане!

Горните примери са само капка в морето, защото обхвата на този подход е неизмерим с количествени методи. Парадоксалното намерение е наистина силен и качествен метод, който с лекота може да изкара страдащия от порочния кгръг на ирационалните му страхове и да му покаже как да снеме острите зъби и зловещата маска на страха – да го обезкоражи, изправайки се лице в лице с него!

Един безценен метод, когато е прилаган от автентичен и смел терапевт – спрямо смел и готов за качествена промяна пациент!

Стрес и Дистрес

Стресът е нормална, естествена защитна реакция на организма. Той съпътства човек през целия му живот и не е нещо, което трябва да се избягва. Стресът е неспецифичен отговор на организма на всяко изискване, отправено към него от околната среда. Еволюционно стресът е ефективен способ за оцеляване на човешкия вид.Той води до стимулиране на вегетативната нервна система, излъчване на хормони (адреналин) в кръвта, учестяване на дишането и сърдечната дейност, прилив на енергия ,предизвиква се реакция  ‘‘борба или бягство‘‘, която е в основата на нашето оцеляване. 

Причините, предизвикващи стрес, независимо от това дали са приятни или неприятни, се наричат стресори.

Можем да обособим три основни стресови фази :

·       ·      фаза на тревога

·      фаза на съпротива

·      фаза на изтощение

Настъпването на трайни увреждания в организма (функционални или органични) се нарича дистрес. Дистресът причинява по-сериозни нарушения във функциите на организма и причинява болести като: трайно повишение на кръвното налягане, нарушен сърдечен ритъм, спазъм на дихателните пътища, астма, стомашна язва, кожни заболявания.

Основни психични промени при дълъг период на дистрес :

·       Продължителен дискомфорт и напрежение.

·       Продължава значително по-дълго от стресовият отговор, съответно има тенденцията да хронифицира.

·       Създава се усещане за непълноценност и неспособност пациентът да се справя дори и с ежедневните предизвикателства в живота.

·       Може да прерастне в генерализирано тревожно разстройство.

·       Могат да се отключат панически атаки или депресия в следствие на физическото и психично изтощение.

·       Може да отключи появата на психосоматични заболявания (описани по-горе).

Съвременнният човек , за разлика от първобитния, в отговор на стреса все по-рядко пуска в ход мускулната си енергия. Хората все по-често възприемат като стресови ситуации такива, в които опасността застрашава не живота и оцеляването им, а чувството на гордост и честолюбие. В тези моменти ние блокираме естественото протичане на енергията в нашето тяло, а неосвободената енергия се превръща в патологичен блокаж.Основният проблем е ,че дълго след като външния стресор е изчезнал, у нас продължава да действа този механизъм на свръх мобилизация, който бива страшно изтощаващ и изцеждащ нашите психични и физически сили.

В процеса на психотерапия се учим, че основно значение за нас има не самият стресор, а нашата оценка и реакция към него. Целта е да се заложи една по-различна визия за живот тук и сега, използване капацитета за концентрация върху настоящият момент, в който много често реален проблеми няма. В голяма част от случаите те са спомени от миналото или ментална проекция в бъдещето, базирана на тревоги и ирационални страхове.

Стремим се да тласнем пациента към промяна на световъзприятието си с цел приоритизиране на истински важните неща и идеята да насити ежедневието си със смисъл. Но също така паралелно се работи към осъзнаване на хроничните психични дразнители и тяхното елиминиране – защото в противен случай се получава едно замазване и изтласкване на реалните дразнители, а идеята на холистичната психотерапия е цялостна и качествена промяна.

Ефективни в ситуации на хроничен стрес биват дихателните практики, автогеннния тренинг, Дзен медитацията и хипонотерапията, които са неизменна част от Ествествената психотерапия.

Стресът е част от живота, но не бива да става начин на живот!

Описание на клиничен случай и разрешаването му чрез подходите на Естествена психотерапия - да разкъсаш оковите на страха и вината

 

Описание на клиничен случай и разрешаването му чрез подходите на Естествена психотерапия - да разкъсаш оковите на страха и вината

 

 

Ще опиша хода на консултиране и работа с клиничен случай в практиката и похватите,които се прилагат в процеса на Естествена психотерапия . През миналата година с мен се свърза млад мъж в края на двайсетте със силна социална тревожност ,която разваляше качеството му на живот. Изпитаваше огромен страх да се запознава с нови хора ,да се адаптира в компания с непознати лица и да разговаря с жени .

Чувстваше се непълноценен в отншенията си с жените ,не успяваше да си намери интимна приятелка и не беше усъществявал полов контакт повече от четири години. Самобичуваше се и се обвиняваше ,че не успява да си намери приятелка и да се запознае с нови и качествени хора . През дълъг период от първичния разховор повтаряше как за нищо не става ,как не е никакъв мъж и колко не му върви в отношенията с другите .

Имаше закръглено тяло ,широк ханш - тесен раменен пояс ,прегърбена поза на стоене и като цяло неатлетична фигура .

Речта му беше нечленоразделна , гласът му често трепереше и дори ставаше писклив (особено при въпроси свързани с интимни отношения) . В поведението му се усещаше силно притеснение и скованост , страх какво ще си помисля за него – дали ще му се присмея или отхвърля , ще го помисля ли за дефектен и ‘‘сдухан‘‘ ?

Характер и схеми

Водеща характерово структура при него е шизоидната (интравертно – фантазена) с доста изявана склонност към мазохизъм и самобичуване  . При него  бяха видими архаични вярвания ,че е дефектен ,нежелан и по-низш от другите и за това не успява да се приспособи в океана на социалния живот .

Клиентът е имал много тежко детство . Израстнал е в среда на постоянни скандали и с егоистично-себични родители , които са неглижирали неговите потребности от любов и грижа (чувство за дефекност в по-късна възраст) . Фантазиите са били негово ествествно бягство от отровната семейна среда . Детството му е преминало в мазохистично чувство на вина ,че неговата дефектност е причина за лошите отношения между родителите и че той е отнел най-хубавите им години от живота . За това в зряла възраст се опитваше да задоволи всичките им нужди и въпреки ,че наближаваше трийсетте все още живееше с тях и ги обгрижваше постоянно, потъпквайки собственитe си нужди и потребности на зрял мъж.

На лице при клиента беше защитният механизъм на потискане  или така наречено избягващо мислене . Въпреки че проблема със социалната тревожност беше напълно осъзнат , той се опитваше да измести мислите си от този кастриращ го проблем и да ги замени с мисли как помага на другите чрез постоянна слубжа и   ‘‘изкупува греховете ‘‘ за своята дефектност по този начин . В момента вече беше развил и лека форма на обсесивно-компулсивно разтройство ,което се явяваше вторично в този определен случай.

Разрешаване на случая през Естествената психотерапия

В първите сесии работих основно с когнитивно реструктуриране на тези болни и напълно неоснователни вярвания за дефектност и нищожност . Насочвах фокуса му към неговите силни страни (които не бяха малко) , рецитирахме стихотворения с цел по-добра дикция и членоразделност  ,изговаряхме и визуализирахме ситуации, при които той е в голяма компания или на среща с жена .

След това ,бавно в процеса на психотерапия, добавихме и поведенческия подход .Клиентът започна да ходи няколко пъти седмично на групови събирания – психотерапевтични групи ,групи за обсъждане на литературни произведения, записа се на групов спорт(футбол) и имаше за задача всеки уикенд да излиза на клуб или нощно заведение и да заговаря максимален брой жени и да се опитва да им вземе телефонния номер . Идеята беше да не ‘‘прегаря‘‘ и да отлита автоматично в фантазния си свят при отказ от жена ,а смело да продължава да опитва прегръщайки и насищайки с любов сенките за отхвърляне и дефектност .

През работата ни с трансови състояния успяхме да достигнем до дълбоки травми от детството ,при които той става свидетел на жестоки семейни скандали ,седейки свит в ъгъла на стаята и треперещ от смазващо чувство на страх и вина . В процеса на хипнотична работа успяхме да реструктурираме тези чувства и да преминем през ситуациите по един здрав начин , да ги наситим с любов и спокойствие. Променяхме постепенно матрицата от вярвания ,че той е виновен за тези ситуации , осъзнавахме ,че тогава той е бил малко дете ,което не е имало никава вина и котрол върху случващото се .

Учихме се да как да поставя здрави граници (основно чрез психотелесни опити) без да изпитва чувство на вина за това . Клиентът може би изпитваше най-големи трудности да каже ‘‘НЕ‘‘ .При многоборйните опити ,които правихме му беше изключително трудно да се заяви и да даде катехоричен отказ. Но с времето се появи осъзнаването ,че да дадеш отказ е твое изконно право без което няма как да оцелееш в този агресивен свят .В течение на процеса в него започна да се появява естествена смелост и вяра ,че той е творец на живота си и качеството на живота му е свързано с неговите действия и избори .

В процеса на психотерапевтична работа стигнахме и до момента , в който той се заяви асертивно на своите родители . Сложи здрави граници и смирено им заяви ,че той също е човешко същество имащо своите нужди и потребености ,мечти и амбиции . Изнесе се от семейната къща и заживя сам , не след дълго си намери и интимна приятелка .

Вторични печалби от болестта - защо не искаме да се променим ?

 Всякo болестно състояние има своето различно, много често несъзнавано значение . То носи на страдащия така наречената  ‘‘ вторична печалба ‘‘  - разбиране ,грижи ,съчувствие ,вниманието на близките и семейството му ,което не е получавал преди това . Вторичната печалба дава на болния огромен брой ''ползи''– спасява го от конфликтите съпътващи неговото ежедневие , от напрежението и поемането на отговорност за собствените му избори и действия , бива подсъзнателно бягство от реалността . Това поведение се нарича  ‘‘ бягсто или спасение в болестта ‘‘ . То бива реактивно и спонтанно . Ако започне да се повтаря ежедневно и непрекъсното се превръща постепенно в невротично .

 

Какво наричаме вторична печалба в психологията ?

 

Често несъзнавана стратегия да печелим това към което се стремим по манипулативен и ‘‘болен‘‘ начин , вместо по-здрав и зрял емоционален-психично такъв. Вторичната печалба осигурява оправдана зависимост, непоемане на отговорност за личния живот и избори, пасивна агресия насочена към другите .

 

Примери за вторични печалби при невротичните състояния(функционалните психични разстройства) :

Човек се чувства зле , потиснат е, няма желание да излиза и да се вижда с други хора , не изпитва удолвоствие от живота като цяло ,но в същото време е заобиколен от най-близките си хора и получава цялата им любов и грижи , които преди това не е получавал ,  когато е бил ‘‘ здрав‘‘.

В този често срещан пример ясно се вижда връзката между депресията и нейните вторични печалби. Човекът не иска да промени статуквото ,защото се страхува ,че ще изгуби привилегията да получава безрезервно любовта и грижата на най-близките си хора.

Майка в края на майчинството си започва да  се чувства постоянно тревожна , с времето започва да изпитва панически страх да излиза с от апартамента си (агарофобия) , следствие на това се появява силна социална тревожност , която прераства в паническа атака , когато трябва да излезе извън дома си и да се среща с хора.

Тук вторичната печалба бива отлагане завръщането на работното място на жената . Страх ,че няма да се справи с работата си следствие 2-годишно майчинство , избягване отговорността да се развива паралелно като майка и професионалист , страх от отхвърляне и неприемане. Неврозата в случая се използва като пазител на досегашното статукво в семейството .

Двойка, които отношения са пред разпад и пред потенциално наближаваща раздяла – единият развива болестно състояние или симптоми , което ги сближава отново и остават заедно .

В този пример имаме очеваден страх  от самота и изоставяне типичен за оралния характер и много често в сутации като тази симптома и болестта са фантомни , дори в много слуачаи биват допълнени от заслужаваща Оскар хистерична игра – „ На вечно болната жена и умря мъжът‘‘ .

В психотерапевтичния процес много от вторичните печалби излизат много бързо на повърхността , което е първата крачка към осъзнаването им  , интегрирането и преработката им до здрави емоционално-психично такива .

Качествена промяна и изграждането на нови здрави модели на поведение и реакции изпълнени с творчесто ,любов и доверие в живота , изискват първо осветяването на тези малки наши манипулации – било те съзнавани или несъзнавани такива , смиреното им наблюдение и постепенно стопяване през динамиката на психотерапевтичния процес.

Характерови структури и преработването им до здрав вариант в Естествена психотерапия

 

 До голяма степен нашата съдба е тясно свързана с нашия характер и преработването му по един здрав и творчески насочен начин ,за да е възможно индивидът да реализира пълния си капацитет и възможности в жизнения си път , да бъде цялостен .

Важно е да направим уточнението ,че повечето хора са  ‘‘шарени‘‘ и често имат структурата на повече от един вид характер интегрирана в себе си .

Сформирането на дадена характерова структура се случва през определен онтогеничен период от развитието му като индивид и следсвтие от стила на възпитание което детето е получило .

1. Нарцистична фаза - от 0 до 6 месеца (Шизоиден характер)

2. Сензорна фаза (фаза на сетивността) - от 4 месеца до 1 година (Орален характер)

3. Фаза на Аза - от 1 до 3 години (Мазохистичен характер)

4. Фаза на съперничеството - 3-5-ата година (Психопатен характер)

5. Сексуална фаза -  5-7 - ата година. (Ригиден характер)

 

Описанията на характеровите структури които ще разгледаме са базирани на ‘‘ терапия на петте движения ‘‘ на Валдо Бернаскони – основно невротичните прояви на всеки от петте характера ,а частта с преработката до здравия потенциал и реализацията му произтича от личния ми преживелищен опит и принципите, които изповядваме в школата по Ествествена психотерапия.

Шизоиден характер

Онтогенетичния период на сформиране при този тип характер започва в утробата до шестия месец след ражадането (нарцистична фаза) .

Тук базисната травма е от отхвърляне . Интраверси които емоции са насочени към вътрешния им свят . Девизът им е  ‘‘моята фантазия е моят свят ‘‘ . Основната защита на шизоидния тип е да отрича реалността , подсъзнателно се отхвърлят мисли,чувства и желания ,които пораждат тревожност в него. Избягващия(шизоиден характер) вярва ,че е дефектен и нежелан от другите което често води и до социална изолация предизвикана от самия него . В повечето случаи това е негово субективно вярване което няма общо с реалността . Не редки са случаите и на параноя провокирана от вярванията му ,че някой всеки момент ще го нарани и ще злоупотреби с него .

Сексуалността на този тип хора е слаба и студена (дистанция) ,а тяхната защита е отчуждението от социума в илюзорен свят на фантазии (където има болната сигурност ,че няма да бъде отхвърлен и отритнат).

Евентуални психопатологии – социално разстройство ,параноя ,депресия ,онанизъм и шизофрения .

Преработка в Естествана психотерапия на шизоидния(избягващ) характер до заложения му здрав потенциал на Съзерцател/ Стратег

При едно качествено оцялостяване в процеса на психотерапевтичната работа ,шизоидният характер успява да насочи писхичната си енергия навън към обективния свят ,да се отпусне и довери , да се заяви спокойно и да се доверява здраво на другите . Ествествената склоност към интраверсия остава ,но започва да се изявява по градивен и творчески начин .Сублимацията на Съерцателя е в точните науки и изкуствата – там той успява да вижда ясно себе си и ситуацията около него като обективен наблюдател с вродените му гениалност и интелект . Получава се една визия на безбройни идеи и достъп до естествените природни закономерности чрез потапяне до вътрешното си ядро от неизчерпаем потенциал .

 

 

Oрален характер

 

Онтогенетичния период на сформиране на този тип характер е от четвъртия месец до 1 година – сензорна фаза на развитие . Базисната травма тук е от изоставяне и самота . Типично за зависимият (оралният характер) е да се привързва за ‘‘ значимия ‘‘ друг ,който да му осигури да необходимото му чувство за сигурност и любов – което разбира се е илюзорно ,защото продължава да липсва така необходимата самостойност и самолюбие . Много често такъв тип хора се вкопчват в един или няколко важни за него хора и прилепват за тях ,за да запълнят чуството си за празнота и да приспят страха си от самотата – наричайки това любов .

Оралния индивид е алчен за удоволствие , жаден за забавление , егоцентрик . Липсва твърдост и стабилност в поведението му ,приказлив до логорея в много случаи . Илюзията при него е ,че чрез интелекта ще компенсира своите слабости и за това започва да пречупва всичко случващо с и около него през призмата на интелктуализацията .

Сексулаността тук е слаба , присъщ е нарцисизъм .

Непреработеният орален характер е стабилна база за възникването на паник атаки и агарофобия .Хистерията и хипохондрията също са често срещани ,защото тук ама огромна вторична печелба – вниманието и загрижеността на значимите други !

 

Преработка в Естествана психотерапия на Оралния характер до заложения му здрав потенциал на Емпат/ Лечител

 

В процеса на терапевтичната работа с оралния характер се фокусираме върху изграждането на стабилна психична автономност в човека и самостойност . С преработката на базовата травма от изоставяне зависимият характер започва да създава в себе си ядро на сърдечност ,желание да раздава радост и щастие, и да ги споделя  навън по здрав начин .

Развива се една красива и сърдечна спонтанност ,която превръща индивида в харизматичен лидер, който успяха да се синхрнозира с обкръжаващата го среда . Тогава вече и високоят му интелект започва да се проява по здрав и ‘‘лекуващ‘‘ начин , гарниран с любов и емпатия .

Преработения ореален характер е чудесен психотерапевт ,намиращ баланса в общуването ,способен да се гмурне на дълбоко в душевността си и да носочи енергията си навън - към другите .

 

Мазохистичен(садо-мазохистичен) характер

Онтогенетичния период на сформиране на този тип характер е в периода между 1 и 3 годишна възраст . Ако травмата бъде нанесена в тази фаза , във формирания характер ще преобладават садо-мазохистичните елементи.

Този тип хора са често тъжни и подтиснати  ,измъчвани от чувсто за вина и импотентност . Агресията се обръща на вътре ,към него самия , защото тук има огромен страх ,че ако агресията бъда насочена към дразнителя , Ти ще оттегли любовта си .

Себеотрицанието и мазохизмът са му до болка познати . Често се оплаква и страда ,за да провокира така желаното наказание , което да оправдае садизма ,който самият той изпитва към света .

С времето се натрупва пасивна агресия , която започва да се освобождава по болен начин чрез неконтролирани избухвания , които много често са адресирани към близки хора ,без те да бъдат реалния дразнител .

Сексулаността е силна и деструктивна ,а базисната травма е страх от излагане и унижение .

Вероятни психопатологии са садизъм/мазохизъм , заекване, депресия, суициден риск . Също така и психосоматични болести ,които биват ‘‘ вик‘‘ на тялото ,че не може да издържа повече на тази автоагресия и потиснати емоции .

 

Преработка в Естествана психотерапия на Мазихостияния (садо-мазохистичен) характер до заложения му здрав потенциал на Алтруист

Когато садомазохистът преработи характера си в дълбочина , той се смирява със страха от излагане и унижение , прекъсва се порочният процес на трупане на автоагресия и пасивна агресия насочена към другите . Възникват асертивност и себедоверие , създава се здрава и автентична оценка за себе си която му разрешава спокойно да се доверия на другия .

Мазохистияният характер започва да възпитава в себе си здрав егоизъм,който му позволява да се зарадва искрено ,да изкаже спокойно позицията си и да казва  ‘‘ НЕ ‘‘ ,когато е необходимо .

В една по-висока степен на прерапотка мазохистичната невротична жертвеност се превръща в хуманистично насочен алтруизъм . Една здрава и осъзната жертвеност ,че при добруването на другия са задоволени собствените изконни и човешки потребности .

 

Нарцистично-фаличен (психопатен характер)

 

Психопатният характер се свързва с периода на фаличния стадий между 3-6 годишна възраст . В този стадий гениталните части стават главна ерогенна зона и привличат вниамнието на детето .

Когато детето е преживяло някаква сериозна травма в този период на развитието си –най-често родителите не са успяли да заложат на детето подходящи норми , свръхглезене , липсва на дисциплина и постоянство в неговото възпитание ( интерсно защо в наши дни масово се срещат все повече хора с Нарцистично-фаличен характер !? ) и възпитаване чувството на принадлежност в общност /кооперация с другите . Такъв индивид в зряла възраст развива често психопатен характер . На такъв човек му се струва ,че е специален , првъзхожда другите и за него правилата не важат.

За него целта оправадава средставата и другите трябва да му осигурят това което иска да има , без да го интересуват техните чувства и потребности . Много често в ниското/необработено си проявление можем да видим този характер в ролята на политик-популист способен да каже всичко само , за да извлече изгода от ситуацията и да постигне целите си – в болно състояние на този характер човек може лесно да стане социопат . Неговото верую в живота е - дай ,за да получиш ! Докато при оралния характер важи максимата ‘‘пръв сред равни ‘‘ , при нарцистично-фаличния ги има разбирането ,че е Богоизбран и има специални привилегии на този свят . При високо ниво на интелигентност такъв тип индивид се превръща в перфектния манипулатор  ,успява да упражнява с лекота контрол над другите и да ги прави зависими от себе си с лека ръка .

Базисната травма на психопатния характер е страхът е предателство . Тук има парализиращ стах ,че човекът ще бъда предаден ,изигран или манипулиран ,без да има осъзнатост ,че той самият постоянно постъпва с другите по същия начин  - при нарцисистта липсва реално преценка за себе си и средата около него ,поради непробивамия Его балон с който се обградил . Психопатният тип страда от така наречената ‘‘властова невроза ‘‘ която се явява стратегия за справяне и контрол над създаденато от него реалност  ,така че нарцистичното и уязвимо ядро да остане защитено и добре приктрито от другите.

 

Преработка в Естествана психотерапия на нарцистично - фаличния характер до заложения му здрав потенциал на Лидер 

В работата с такъв тип характер търсим начин да насочим човека към дейности в които по един здрав начин да преoбразува манипулутивния си контрол над другите , в сърдечно и харизматично лидерство .Работим в насока да достигнем до това ядро на потиснати чувства и страх дълбоко в несъзнавато на човека чрез хипноза ,силно предизвикващи когнитивно -поведеченски опити  ,защото зад тази ‘‘тъмна зона‘‘ изградена от срах ,че ще бъде прададен ,се крие истинска сила и смелост  - да този характер в дълбочината си е смел ,силен и стабилен . Работим в посока изграждане на здрава и сърдечна харизма  ,преоткриване на автентичната сила на идивида в която страхът ,че ще бъде предаден и уязвен се превръща в здрава връзка с реалността ,качествено лидерство и се насочва навин ,защото по правило тези хора за екстраверти . Тогава той започва с удоволствие да се раздава за другите , да градят общи планове за бъдещето , изгражда се едно дълбоко доверие в себе си и респектвино в другите . Възпитава се желание не само за лични постижения и интегритет ,а и такива на групата и общността в която той принадлежи , вече може и да служи в името на нещо по-цялосттно и да сублимира вътрешния си лидерски заряд в обществено полезни и значими дейности.

 

 

Ригиден характер(трърд,скован)

Онтогенетичен период на залагане на ригидния характер е след шестата година - така наречената сексуална фаза .

В ядрото на ригидността се крие огромен перфекционизъм , който прави човека скован и вдървен . Представете си струна на китара ,която е опъната до такава степен ,че все едно всеки момент ще се скъса . Тук има едно огромно и натрапливо ‘‘трябва‘‘ много често проявяващо се в болен свръх морал и болезнана самокритика ,но и критика насочена към всичко и всички които не отговарят на неговите свръх високи изисквания и стандарти .

Скованият(ригиден) човек по презумция приема ,че ако дори за миг отпусне контрола и се потопи в потока на свободата  ,всичко ще се провали и сгромоляса със страшна сила . Този тип личности  си забраняват чувството на истинско щастие , защото  то го прави уязвим и разтворен за другите , което активира базисната му травма – несправедливост .

Тези хора живеят с илюзията ,че всичко трябва да свършат сами – свръх амбиция и недоверие в околните . Съменението е техен постоянен спътник и съветник .

Сексуалността е слаба ,присъства вдървеност и има липса на пластичност ,съществува подсъзнателна забрана за отпускане и изживяване момента на удоволствие .

Вероятни психопатии са генерализирана трвожност ,панически атаки ,хистерия ,хипохондрия и сексуални разтройства .

 

Преработка в Естествена психотерапия на ригидния характер до адаптивните му потенциали на Воин

 

Ключовият фокус в психотерапевтичната работа с ригидността е смирението , което помага за по цялостна визия отвъд сковаността и инстиквивното ‘‘трябва ‘‘ характерни за тази характерова структура . В процеса на смирение се появява едно слизане от главата(мислите) към сърцето(любовта)  ,психичните блокажи започват да се стопяват постепенно , страхът от провал се стопява и запчова да се появява една сърдечна гъвкавост .

Когато ригидният характер смирено и с доверие се научи да приема различието, собствените си грешки и на другите около него , тогава той успява да се превърна в ‘‘житейски воин ‘‘ ,който да поведе хората към подходящата дългосрочна цел и посока , научава се да планира качествено и с визия към цялостността .

 

Важно е да отбележим ,че характерът е съвкупност от психически , морални и поведенчески черти, които характеризират индивидулността на личността . Възможни са всякакви уникални комбинации и ‘‘ коалиции‘‘ на характерови структури и най-важното е ,че човек се променя през целия си жизнен път и описаните характери служат единствено като психоаналитична база в процеса на растеж и развитие , патерица която да ни помогне в процеса на сабенамиране !